Съжалявам... малко е дълго, но се поувлякох ^^


Имало едно време една мнооо яка принцеса. Тя била със златисти коси като заслепяващо слънце по обед... със сини очи, дълбоки и неразгадаеми като планинските езера на кралството... с кожа бяла като снега по величествените върхове на планините издигащи се до величествения замък от черен мрамор... Живяла принцесата в този си замък заедно със безбройните си слуги.. с майка си и баща си.. демек царя и царицата (която праела невероятни свирки... или поне така разправял царя).. Принцесата имала един много добър приятел.. принцът от съседното царство Прецакландия. Те били постоянно заедно още от деца... Принцът бил симпатичен момък и се отнасял много добре с нея... не я глезел... не и уйдисвал на акъла.. но се държал мило с нея... винаги бил забавен... Принцеса русокоска си прекарвала времето с него в игри и веселия. Двамата били щастливи заедно и играели до забрава в красивите градини-лабиринти на двете кралства. Принцесата обаче станала на 18. Време й било да й се търси принц... Нашият момък - принцът на Прецакландия мечтаел за нея още откакто за първи път му бил станал, след като тя паднала отгоре му веднъж в градината докато се гонели... Той бил влюбен до полуда в принцеса русокоска.. Но дъртия крал имал голям враг - драконът Ъъъъ. Драконът Ъъъ му казал още на времето, че ще дойде един ден и ще вземе най-красивото нещо в кралството му, за да му отмъсти. Дълго време най-красивото нещо в кралството му било кралицата (да не говорим че праела ебаси свирките... така поне казвал царя), но след като принцеса русокоска ударила осемнайсетака, тя разцъфнала като еделвайс в ранна утрин огрян от първите лъчи на слънцета след като се е къпал в лунна светлина цяла нощ (демек никой не може да каже колко точно яка била... ама била яка... damn). И тъй като принцеса русокоска била сега най-красивото нещо в кралството... драконът Ъъъъ решил да дойде и да я отвлече, за да си отмъсти на краля, че едно време при няк"ъв запой... рицарите минали покрай пещерата му и кралят се изсрал в задния двор на дракона Ъъъъ. Дошъл дракона един най-неочакван ден (на 18тия рожден ден на русокоската... баси неочакваното аз)... разперил мощните си криле над двореца и казал ....... "Ъъъъъъъ". Кралят уплашен, но в началото неосъзнаващ какво става, успял само да промълви "Уат да фак?!?!" Докато се усетят кралската гвардия
Ъъъъ се спуснал със скоростта на .... величествената му пръдня.. и отмъкнал русокоската изпод носа на царя и царицата (която била под масата...). "О май год" оглъсило целия дворец.... всички били в паника... Яката принцеса била отвлечена... трябвало нещо да се направи.. Царят решил да се обади на най-добрия приятел на принцесата от съседното царство Прецакландия - нашия момък. Веднага дигнал пощенския гълъб "Ало! оператор... " Отсреща дигнал бащата на нашия момък - царя на Прецакландия, Грудьо. "Ало... Алооо!!!... пуу да еба пак съм фанал гълъба на обратно... Алооуу!" Разбрали се двамата царе... сключили сделка - ако нашия момък спаси принцесата, да се ожени за нея и двете кралства да се съюзят. Нашия човек като разбрал какъв шанс му се отдава.... щял да си удари гъза у тавана. Веднага лъснал най-новите си доспехи, изработени от адамантиева сплав и лъснати от ваксаджията на пазара на кралството, който се славел като най-бързата вакса от тук до през девет планини в десета. Свалил царския меч от стената... който бил предаван от поколение на поколение в кралството от стотици години насам... но пък не бил ръждясал, щото пичовете се грижели за него... се пак бил символът на царството. Сложил на гърба си бялата копринена пелерина със златен кант и герба на кралството по средата. Свирнал 2 пъти "свир! свиииир!" и неговият верен кон Гръмотевична ярост цъфнал веднага. Гръмотевична ярост бил най-бързият (и най-белият, момчееее) кон в целия свят... Той бил кръстоска между див мустанг и грациозен (но мощен) еднорог, заченат в езерото на самодивите в полунощ по време на пълнолуние (деа знам аз как са ги накарали тия коне да се къртят точно там и точно тогава....). Принцът бил готов... лъснат до ослепяващ блясък... той излязъл пред портите на двореца, яхнал Гръмотевична ярост... слънцето го осветило и се отразило от адамантиевата му броня, от легендарния царски меч, от златния кант на пелерината му, от инкрустирания с диаманти рог на Гръмотевична ярост... "Ебаси мамата" ахнали придворните. Принцът не губил нито миг.... сръчкал коня-еднорог в хълбоците и се понесъл със скоростта на вятъра към пещерата на дракона Ъъъъ... която пък за удобство била съвсем на близо... колко е малък света....
От третото кралство в региона обаче.... също научили за злочестата съдба на русокоската... и решили и те да изпратят своя принц, надявайки се че ако той я спаси, тя ще се ожени за него и двете кралства ще си помагат... т.е. бащата на русокоска ще купи мнооо пиене и йедене на кралството на принца. А иначе самото кралство тук не представлявало нищо повече от един порутен замък (с мноооооооого дълбока изба пълна с вековни алкохоли) и сумати и безделници, които си прекарвали времето само в пиене. Техен принц бил Бедбой. Той никога не бил виждал принцесата русокоска, но пък предполагал, че ще е няква мнооо яка, щом чак драконът Ъъъъ отишъл да я отвлече... а доколкото Бедбой познавал Ъъъъ, той имал хубав вкус за жени.... се пак двамата пиели на една маса...ъъъ... поляна неведнъж през седмицата... и по принцип... Решил Бедбой, че ша може да изкяри нещо от цялата работа, ако отиде и се разбере с Ъъъъ да врътнат некоя далавера... И така принц Бедбой се подготвил за куеста си... Надянал изпокъсаната си ризница, пропита с миризма на пот и бира, сложил отгоре очуканата си и наръфана от язовци (не ... не знам как е станало и къде оО) броня... малко била кафява вече от времето, но пък все още била броня, нали.... обул си скъсаните галоши... свалил дилафа от.... ъъъъ свалил царския меч от стената над камината... издухал прахта от него... задавил се.... свил се на земята.... псувал.... станал, кашлял... пак псувал... пил вода... още повече се задавил... псувал.... пил бира... оправил се..., надянал наметалото (взел чершафа от най-чисто изглеждащото легло) и излязъл пред портите на двореца.... свирнал 2 пъти и веднага верното му магаре Конкуций се дотътрило... естествено бедбой тряало да изпуши една цигара докато съвсем се дотътри де.... Конкуций се славел из царството като..... най-куцото и мършаво кафяво магаре нарвед и на шир... Викали му така, защото много напомняло на куц кон, докато се строполява на земята след като си е оплело краката в опит да се наведе, за да пие вода... Бедбой яхнал Конкуций... сръчкал го в хълбоците, за да се понесат с вятъра към съдбата си... Конкуций извърнал глава... изръмжал на умряло... и се затътрил бааааавно бавно към пещерата на дракона Ъъъъ. Пристигнал нашият момък - принцът на Прецакландия, пред входа на пещерата на дракона Ъъъъ. Слязъл от Гръмотевична ярост... изтупал се... привел се във вид... извадил пяната за коса от дисагите... сипал малко в ръцете си... жик - так.. вкарал причоска. Прочистил си гърлото и се провикнал "Ъъъъъъъъъъъъъъъ, майка ти ибааам покажи са"  От пещерата се чули паническите викове на принцесата русокоска.... най-лошите мисли минали през ума на нашия момък - "малииии тоя я е напънал на задна, момчеееее"... в пристъп на паника принцът извикал отново "ЪъъъъъъЪЪъъЪъъЪЪъЪЪЪъъ, покажи се ве смотан... да ти го туря в ушичките клепнали!!!" Тоя път драконът Ъъъъ не издържал... той бил много обидчив относно малките си клепнали уши. Чул се оглушителен, умопомрачителен, слънцескриващ, птицегонещ, невероятно дълбок и мощен ДИВ РЕВ "УоОООоООООоООооОООООоо!!!! Къв си ти е!!!" Излязъл драконът Ъъъъ с бързината на котка пусната във вана с гореща вода върху напечен ламаринен покрив. Нашият принц бил смаян.... той никога не бил виждал дракона Ъъъъ толкова от близо... това така огромно нещо... се движело с бързината и грациозността на кръстоска между пантера и газела (wtf!). Драконът Ъъъъ btw бил величествено създание... огромните му черни криле можели да засенчат слънцето без да пропускат дори и лъч да премине през тях.... тялото му било дълго като на змия (ама имал голямо шкембе... нали пиел мноого)... ноктите му... дълги и остри... хвърляли отблясъци върхи лицето на нашия принц... дори му се сторило, че на едната си ръка, Ъъъъ вместо нокти има....Оо... отварачка за бутилки.... "сигурно е от напрежението" помислил си принца.. Червената глава на дракона бавно се свела надолу към принца... смъртно черните му очи се впили в лицето на принца... само едно нещо го притеснявало.... имал малки клепнали уши д"еа.. принцът едва сдържал смеха си... Събрал смелост и промълвил с гласа на малко уплашено момиченце.. "ъъъъ аз съм дошъл.... ъъъъ.... такова... за принцесата да я зема съм дошъл..." ...... "БУхАИХАихаихаих" изсмял се дракона... "Ти ли ве?!... смотаняк" "Не съм смотан!... виж ми доспехите... виж ми меча... виж ми кона, да го ева!" .... "Чакай ве пич - казал дракона Ъъъъ - ти може да си изтупан, ама пак си смотан..." Ето това вече била смъртна обида за принца.... Мечът of dragonslaying на кръста му запламтял в пурпурно... в този миг той разбрал защо този меч се е предавал от поколение на поколение в неговото кралство!!!! Ставал за бързовар!!!! ААааа опааа,.... за убиване на дракони! Принцът изтеглил меча от ножницата... хванал го здраво с две ръце и казал "Ъъъъ, това е мечът of dragonslaying, момчеее... ся ш"ти порна гъза"... Ъъъъ си глътнал граматиката.... той само бил чувал за този легендарен меч, но не вярвал, че той наистина съществува.... легендата била, че този меч е причината за изчезването на прадедите на Ъъъъ - величествените черни дракони, живели хиляди години на този свят допреди няк"ъв инцидент да ги затрие. Ъъъъ неможел да повярва на очите си.... "Ъъъъъъ" - въскликнал дракона.. Принцът видял колебанието в погледа на дракона и осъзнал, че това е неговият златен шанс... с всичка сила стиснал меча, побягнал напред "Е ся ти ебах майкатааааааа!!!!!" и стоварил меча между краката на дракона Ъъъъ ( се пак дракона бил висок да го ева.... ).... Драконът Ъъъъ надав пронизителен рев от болка "Айсиктииииииииир!!!! Ша пукна!" Сгромолил се на земята... и се превърнал в прах. Той успял!!! Победил великия дракон Ъъъъ.... Принцесата щяла да бъде негова!!! ...ааа верно ве... принцесата... Сетил се той и се втурнал в пещерата... Видял я да лежи на земята.. с полуразкъсани дрехи... бездиханна.... Взел я в обятията си той и започнал да й говори... да я милва и гали... да й шепне... тя отворила бавно очи... "къде съм?..." .... "вече си в безопасност, русокоске.... това съм аз... оня твоя приятел още от детството.. дето гледахме филми на плазмата в нашия дворец.... ъъъъ .. да де.. дето гледахме как си играят прасетата в калта"..."оо да... ти си дошъл за да ме спасиш... ами дракона... той имаше толкова голям...ъъъъъ...." "Драконът е история" - казал принцът и я притиснал към себе си...
Решили двамата да се прибират.... и на изхода от печерата видели че още някой е имал мераци да стигне до тука.... Бедбой и неговият Конкуций току що били пристигнали.... но уви твърде късно... Нашият момък носел русокоската на ръце и вървял към Гръмотевияна ярост, за да я върне на баща й, да се ожени за нея и да живеят щастливо до края на живота си.... Принцесата усетила присъствието на още някого.... надигнала глава... никога преди на била виждала такова нещо... стоял някакъв мръсник изподърпан и окъсан.... изсулен и пропит .... до някъв мършав кон... даже не било кон... било магаре... просто й приличало на куц кон.. Стоял той невчесан... необръснат... и пушел цигара... плюел на земята... оригвал се... Принцесата биля смаяна... тя никога не била виждала в нейното кралство такива мъже... тя познавала само Принца на Прецакландия... който бил пример за всички останали... възпитан.. изтупан.. леко забавен.. джентълмен... Тя била живяла цял живот заобиколена от такива мъже.... били й писнали до незнам къде вече... Тя искала нещо ново... Сърцето и прескочило 1 удар, когато погледът й се срещнал с този на странника... Тя се влюбила до уши от пръв поглед.... тя знаела, че този мъж няма да я уважава... няма да се грижи за нея... ще се отнася към нея само като към парче месо (с дупка... даже две)... но все пак тя неистово искала да бъде с него... той бил вълнуващ.. той бил непредвидим... той бил мистериозен.... интересен... заинтигуващ.... с всеки следващ миг и всяка следваща мисъл, русокоската още повече се зарибявала.... тя дори вече не усещала, че Принцът още я държи в ръцете си.... вече се носела из облаците .... тя трябвало да бъде с този човек... тя искала да бъде с този мъж..... "Кой си ти... как се казваш?" - промълвила принцесата....... "Ми... аз съм Бедбой..."

stra6na prikazka:)))
obiknoveno taka se polu4ava...kofti rabota, kato v onaq reklama na schweppes deto okolo 1 oruflek se vurtqt mnogo jeni i edin eleganten gospodin se 4ydi kva e tainata mu :) a kele6ut samo :Shhhhhhhhhhhh:)

slu4va se :)